Тук можете да споделите любимата си книга или последната книга, която сте прочели.

"Граф Монте Кристо" (Първа част) - Александър Дюма

<#thank#>

Браво, Катя!
Неуморна, както винаги. Дюма се чете в началните класове.
Ако питаш мен, препрочетох за n-ти път "Души в окови" на Съмърсет Моъм и пак си заслужаваше.

Нз по програма го имахме в 10-ти клас, ама малко припомняне не вреди... :Д

"Черният дом" на Стивън Кинг и Питър Строб. Като фен на Кинг още не ми е попадала негова книга, която да не съм харесала.

"Eдип Цар" - Софокъл. Старогръцка драма/трагедия. В момента чета "Електра" на Еврипид, също старогръцка драма.

"Едип Цар" не е лош!

"A Time to Love and a Time to Die" на Ремарк.

Прикованият Прометей -трагедия от Есхил

Мда... никак не е лоша творбата. Щом изкарах 6 на анализа на нея значи е хубава.

Прочетох "Електра" мисля да се насоча отново към научната фантастика - "Aз роботът" на Айзък Азимов. (има го и като филм)

С лека носталгия по времената, когато можех спокойно да отделям по няколко часа на ден за четене, ще споделя, че последно прочетох "Трезорът на Сен Лазар" от Том Харпър. Приятно четиво за разтуха, вдъхновено от историите на Кретиен дьо Троа (дал ни е легендата за крал Артур), в което се преплита средновековна мистерия със съвременен трилър.

В момента бавно и спокойно чета един интересен разговор с Умберто Еко и Жан-Клод Кариер: "Това не е краят на книгите".

Иначе научна литература тук не се споменава, нали

П.П. Графът ми е любимата книга, а някой да е чел продължението (не е на Дюма)? Ако ми кажете автора и заглавието му, ви пиша отличен от раз

"Хари Потър и Даровете на Смъртта" това ми е последната книга

То си е цял цикъл на Азимов, който плавно прелива в цикъла за "Фондацията". А и филмът беше боза

В този дух, вчера си препрочетох "Двойна звезда" на великия Робърт Хайнлайн.

Мога ли да добавя втори въпрос към темата?
Коя/кои книги винаги стоят на нощното ви шкафче?

На нощното ми шкафче винаги има книга от поредицата For Dummies. Много радват и редовно си купувам.

А любимите ми книги са няколко: "Memento" на Радек Йон (филмът с Гай Пиърс не е правен по нея), която е брутална; всичко на Ървин Уелш; "На западния фронт нищо ново" на Ремарк; "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси; "Престъпление и наказание" на Достоевски; обичам и Гогол. Има и още. Вие чели ли сте някои от тях и харесаха ли ви? + на какъв език предпочитате да четете? Гореспоменатите съм ги чела на английски, с изключение на "Мементо" (нея я имам на БГ) и руските неща. Според мен така е по-добре, макар че преводите на произведения на Ървин Уелш са култови

При цялото ми уважение към теб, наистина не разбирам как една жена може да се радва на Ремарк или на Достоевски. Всъщност, като се замисля, кой ли би се радвал на подобни книги. Ремарк има чудесен изказ, но е доста брутален, а "Престъпление и наказание" си е инфантилна история. И двамата автори ги изучават, ама на едно куче като му кажеш, че е бясно... ( демек, че е класик ).
Знам, че всеки си има собствен вкус и те моля да не приемаш мнението ми като повод за полемика.

По-горе прочетох, че Дюма се изучавал в основното училище. Въпросът не е кога се изучава, а дали ви харесва. По тази логика има илюстрирани детски издания на "Том Сойер". Кой тук ще се наеме да каже, че Марк Твен е детски писател?

Нищо не чух за български автори. Тях поне като ги четем, нямаме избор на какъв език

"Под игото" си е класика!

Пфъ! За Марк Твен учители са ми казвали, че е детски писател...

А пък за Граф Монте Кристо, ако ще и да се чете в детската градина, не ми пука! Пак си остава любимият ми роман!

Bad_Nick, дреме ми, че са класици. Бъркат ми в мозъка и сърцето, затова ми харесват.
Български автори: Яворов, Яворов и Яворов!!! А книгата, която съм чела 2 пъти по собствено желание е "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов. Вие?

В момента чета "Не пипай тази книга!" на Ян ван Хелсинг. Доста провокативно четиво... Но успя да ми грабне вниманието. А наскоро завърших "Операция "Троянски кон" на Х. Х. Бенитес, това е книга, която наистина ме потресе. Наложи се на места да я оставям за 2-3 часа, защото ми ставаше лошо от образите... Горещо я препоръчвам за почитателите на такъв тип литература.

Записките на Захария стоят на моето нощно шкафче. Надали има човек, който да ги е чел повече от мен. В офиса ми неговия портрет е по средата, между Левски и Ботев.
Умирам за Каравелов - "Българи от старо време" и "Мамино детенце", "Хаджи Ахил" на Вазов, "Бай Ганьо" на Алеко.

Напоследък препрочитам Сун Дзъ и Клаузевиц.

"Българи от старо време" и "Бай Ганьо" не са лоши. Най-много ме кефи "Бай Ганьо в банята"

Лош_Ники & Кате, браво! Родолюбчетата ми те на кака! ))))

Радвам се, че има такава тема тук.

Преди три дни бях на семинар и всички получихме по една „трилогия“, включваща – закона по ДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ. Вече трети ден чета и не мога да откъсна поглед, ама това никак не значи, че авторът (Законодателят) ми е любим автор...

Иначе и по-сериозно, миналата година, в една малка градска книжарница, която е и издателство, попаднах на един местен автор, който пише на историческа тематика. Казах си: „Във време на комерсиализъм и псевдо-патриотизъм , това си е живо геройство и предизвикателство, както за автора, така и за издателството.“ Затова, колебливо си купих първата книга от двутомника на писателя-баталист Киро Дженков – „Големият прокоп“, разказващ за битката при Термопол и изграждането на най-великото съоръжение през Средновековието – прокопът, наречен „Еркесия“ Избрах нея, не защото съм попадала на форуми, където широко се е обсъждало, дали кан Тервел е спасител на Европа и бил ли е християнин , а защото за мен това време е било съдбовно, велико и достойно, за да може днес , проф.д-р Б.Димитров да каже :“Не смятам, че към ЕС трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите.“


А книгата, която стои на нощното ми шкафче се нарича „Станьовият род от Панагюрище“. Авторката е написала само тази книга и със сигурност не ви е известна , защото това моята майка – пред която дълбоко се прекланям и обичам. Тази прекрасна книга разказва за рода ни някъде от около 1800 г. до днес. За мен, тази книга е безценна, не защото няма цена на корицата и не се продава в книжарници, а защото съм малка частица от нея. Едни случайно намерени „записки“, написани на ръка от наш прародител за събитията около Априлското въстание ,1876 г. са вдъхновението, за да намери тази книга бял свят.Тук няма да разкажа за емоцията на прочелите книгата роднини – тя е понятна и очаквана. Интересна ми беше реакцията на приятели и познати, които прочетоха тази истинска история. За двама, знам със сигурност, че след като я „изпиха“ на един дъх , започнаха да си спрягат, както аз казвам малки „меморианчета“ /не в смисъл тинейджърски лексикон/, просто ей така , за неща от живота им, такъв , какъвто е, защото няма живот, толкова нищожен, за да не остане след него следа. За мен това беше истинската цена на книгата – накарала е някой да се позамисли за своето собствено съществуване.

А, аз ще се радвам ако не съм ви отегчила , а и вие сте се спрели , прочели, замислили и съгласили, че човекък е Човек ,когато знае своите корени, род и принадлежност.

Хмм...последна книга, която прочетох - Агентът на Даниъл Силва. Много интересна книга.

Не помна, беше преди много години :Д

Ултрамодерна история

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

П.П.: Малко не съм съгласна с резюмето, но книжката е интересна...

като става въпрос за българска литература и се сещам, че преди година по ей това време излезе един сборник с импресии, може би, е точната дума - любовни упражнения. естествено, че си го купих, ако спре да ме интересува любовта, по-добре да лягам и да умирам известни и не толкова известни българи се бяха упражнявали на темата любов. най-трудно прочетох разказа, щото това си беше разказ, на килир терзийски. обаче веднъж като го прочетох и отидох в книжарницата и си купих всичко негово. по един от романите, алкохол, има и театрална постановка вече. та кирил терзийски печели един фен в мое лице, препоръчвам го и на вас.
много се радвам, че започнаха да преиздават казандзакис. пак си го купувам и пак го чета, не мога да спра да го обичам тоя човек

Властелинът на пръстените.

Дан Симънс - Хиперион.
В момента съм към средата на втората книга - Ендимион. Доста интересна историйка за бъдещето на човечеството.

Току-що приключих "Хроника на Черния отряд" (поне това, което го има на български) на Глен Кук. Прекрасно фентъзи, макар че към края малко се разводнява историята. Тая надежди, че в следващите части ще се оправят нещата.

напоследък често ми се налага да чета на глас и днес подкарахме ей тази http://chitanka.info/text/2816-malkijat-nikola
пак се смях много, препоръчвам я на млади и стари.

"Зимата на нашето недоволство" на Стайнбек.

С по-голям зор бях чел навремето само "Война и мир" ( 1640 страници ).
Без коментар.

След толкова зор ще зарадвам душицата си с "Шогун" на Клавел. Как пък не ми омръзна тази книга...

Сериалът и книгата "Шогун" си ги припомних миналата година, по темататиката горещо мога да препоръчам поредицата "Японски загадки" на Лора Джо Роуланд, доста увлекателно четиво са 11-те книжи (има ги всичките в Моята библиотека),а и авторката е проучила с не по-малка маниакалност бита и традициите във феодална Япония.

Инак последно си припомних любимата си фантастична поредица на Хари Харисън - "Свят на смъртта", намислил съм скоро да подкарам книгите на Лоис Макмастър Бюджолд за Вор.

Шон Слейтър - "Сървайвър" ( Sean Slater, The Survivor )

Песен за огън и лед: Игра на тронове от Джордж Р.Р. Мартин.
Доста интересна, надявам се и сериала да е толкова добър. Сега на нощното шкафче ме очаква и втората част - Сблъсък на крале, ама все не ми остава свободно време, за да я започна... Надявам се до края на годината да прочета всички от поредицата.

Препоръчвам горещо! "Дневници и нощници" от Иво Сиромахов. Кралят на рибите си го е казал: "С тая книга Иво Сиромахов изби рибата". А Нютон, ако я беше прочел навремето, кой знае още какви закони щеше да измисли. Ще направя малко пауза да ми мине коремната треска от смях и ще прочета другата му книга "Още дневници и нощници". Тръпна да науча всичко за Архимед и истината за Иван Грозни.

"Дневници и нощници" е голям смях.
Продълженията не струват.

Последната книга ми е "Дъщеря на Империята" Книга 1 от Сага за Империята на Реймънд Фийст и Джани Вурц. А сега започнах Книга 2 "Слуга на Империята“.

Ранулф Файнс/Елитни убийци

Предпочитам да чета на аналогов носител...

"Железният светилник" (Защо ли?)

Тази книга на Иво Сиромахов ли беше? Ако е същата, да, наистина е смешна. Автора се гаври се с историческите личности по забавен, но не просташки начин.

"Дневници и нощници" може ли отнякъде да се дръпне? Заинтригувахте ме

Аз съм чела тази: http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=43741 и ми хареса, казва се "Бг дневници и нощници", а Bad_Nick май е чел "Дневници и нощници" не знам каква е разликата... Но едва ли ще намериш, която и да е от трите книги онлайн.

Уникална книга - спомням си, че когато трябваше да я чета за училище, я прочетох за около 2 седмици (то всъщност бяха 2 книги, понеже беше разделена на 2 тома). Много зарибяваща. Не виждам какво значение има, че се учи в училище.
Иначе последната книга, която прочетох (преди около месец), беше на Кинг (от няколко години чета само Кинг) - "То" - втора част. Много добра книга - както винаги при Стивън Кинг - развръзката в края на книгата си струва прочитането на всички предишни страници.

reDeyeZ - Zeit zu leben und Zeit zu sterben се казва книгата и английското и название не е точно. Книгата се казва на български "Време да се живее и време да се мре".
Като си седнала да пишеш за книги, поне цитирай точните им имена на български, или на езика на оригинала.
Все едно да напиша "Любимата ми книга е Under The Yoke".
И защо ли си мисля, че просто се опитваме да се самоизтъкваме?
In the other hand, may be you are just too romantic.
I wish you happy life with some drink on your night drawer and a man you love next to you.
Good luck.

"Лятото на вещицата" aka "Season of the witch"

Юлиян Генов, автор на “Защо толкова малко успяваме”. Юлиян Генов е основател и президент на компаниите “ProSoft” и “ProMobile” . Едно наистина полезно четиво, което дава много отговори на тези които мислят, а не чакат нещата да се случват.

Сега завърших "Прелесни създания". За два дни я прочетох на една хапка - интересна.