<#thank#>

След цяла година чакане (и доста псуване ) най-накрая се появи оптимално качествен рип на последния филм на един от любимите ми анимационни режисьори Макото Шинкай. Съжалявам единствено, че не се стърпях и си причиних отвратителия китайски TS преди няколко месеца и не само че си създадох грешно впечатление за заглавието, но и си развалих кефа от превода и всичко останало. За щастие Блурейката ми пооправи горчивия вкус и вече мога да си кажа точно какво ми е мнението. А то е, че филмът е убийствено красив! Със сигурност забива в земята един куп компютърно генерирани анимации (и тук дори не включвам холивудските, защото са ниска топка) като „Реална фантазия”, „Космическият пират Харлок”, „Ганц” и всякакви други с подобни претенции. Просто рисуваното на ръка си е класика. Не че и тук няма дигинална намеса, но е изключително смекчена и незабележима. Играта със светлината и сенките, експозицията на кадрите, мимиките на лицата, пейзажите – от артистична гледна точка всичко е висш пилотаж. И няма как да е иначе при този режисьор (все пак за какво ще се хабя да му превеждам всичките филми, нали?). Отново отлично композирана музика от страна на Тенмон и перфектна игра на сеютата.
Колкото до историята – знаем си го Макото, не е най-добрият разказвач на планетата, но поне знае как да напише приличен диалог. За пореден път е направил комбинация от любимите си неща – влакове, облаци, изгреви и залези, цикади (този път не видях много котки) и така нататък. Естествено, има и множество препратки към предишните му творби - първоначалните кадри с метеорита са намигването към „5 сантиметра в секунда”, учителката от даскалото е главната героиня от „Градината на словата” и дори я озвучава същата актриса, кратерът по-нататък е същият кратер от „Ловци на изгубени гласове”, и дори скапаното слънце свети умишлено във вертикална линия, за да ни напомня за Кулата от „На обещаното място, отвъд облаците”. Подобни примери бол. Е, имаше и няколко мега идиотски режисьорски решения, но сигурно само на мен са ми направили впечатление.
В заключение, вече съм на мнение, че заглавието заслужаваше номинацията за Оскар в графата „Най-добър анимационен филм” (удобно го пропуснаха), не само защото разби всички рекорди по продажби и гледане (само в Япония са го видяли 40 милиона души!!!) и измести бетонирания шедьовър на Хаяо Миядзаки „Отнесени от духове”, но и защото като самостоятелна творба през 2016 г. нищо не успя да му стъпи на малкия пръст (изгледал съм почти всичко, дето заслужаваше някакво внимание). И определено заглавието не е предназначено за деца. Лична оценка 8,5/10.
На тези, които още не са имали удоволствието, желая приятно гледане. Както винаги, с бат Андро сме се постарали да допълним кефа с качествен превод.